Радваме се да ви представим менторите и артистите на нашата резиденция в Троян, която ще се проведе в периода 15–25 септември 2025 г.
Педро Матош Фортуна, доктор (Сетубал, Португалия,
http://pedrofortuna.com.pt)
Доцент в катедра „Живопис“ на Факултета по изящни изкуства – Университет Лисабон, https://www.belasartes.ulisboa.pt/, работи в областта на изящните изкуства с ясно изразено предпочитание към керамиката като медия. Член е на Португалското дружество по керамика и стъкло и на VICARTE, http://vicarte.org, изследователска единица, занимаваща се с изследвания върху стъкло и керамика за изкуствата.
Креативността е нагласа, която трябва да отглеждаме; тя се състои от далечни и неочаквани приноси. От онова, което ни заобикаля, и от нашата работа – повече от умение или голяма идея. Творчеството може да бъде съставено от неща, дошли отдалеч, които подхранват апетит, който искаме да продължи.
Най-добрите ни резултати говорят за нас и казват онова, което иначе не бихме знаели как да изразим. Когато се осмеляваме да опитваме нови неща, споделяме онова, което никога няма да липсва, и разкриваме страни, които сме смятали за крехки.
Всичко това – на място, което едва можем да си представим, използвайки най-доброто, което имаме за комуникация, дори ако местният език е удобен, но без обичайните убежища – приемайки, че другият има незаменим принос и че в изграждането на мисълта и паметта, на формата и цвета, се крие най-доброто, което сме преживели.
Петра Худцова – https://www.petrahudcova.com/
Петра Худцова е чешка визуална артистка, чиято практика обхваща инсталация, видео, колаж и намерени материали. Образована във Великобритания – в Leeds Metropolitan University и Central Saint Martins в Лондон – тя изследва теми за пространствена фрагментация, властови динамики и утопични идеали, често в пряк отговор на архитектурата и социално-политическия контекст на градската среда. Нейните site-specific работи целят да нарушат линейното възприятие за време и пространство. През последните години Худцова насочва вниманието си и към керамиката, използвайки тактилната и медитативна природа на глината като терапевтичен инструмент и нова форма на лична експресия.
https://instagram.com/petraaaq/
Неда Личева е талантлива керамична артистка от Троян. Тя произхожда от дълга линия артисти, добре познати със своето майсторство, и продължава семейната традиция, създавайки красиви, изящни и уникални керамични произведения – https://www.instagram.com/nedaartistry/. Майка ѝ, Мариана Личева, работи с уникален стар традиционен метод на рисуване с четка върху керамика – https://www.facebook.com/photo.php?fbid=3732730300141719&id=256972687717515&set=a.373203209427795
Участващи артисти:
Маряни Хол
Художествената практика на Маряни е основана върху културни изследвания, които свързват системи от предаческо знание с съвременно керамично и стъклено изразяване. В момента тя изследва как материалната култура, ритуалните практики и орнаментацията от традициите на диаспорни общности могат да бъдат преконструирани чрез глина и стъкло като жив архив.
Като куиър жена от Африканската диаспора, прекарала своите формиращи години в селските южни щати на САЩ, Хавай и Китай, тя използва керамиката като начин за изследване на наследството, паметта и идентичността. Работата ѝ е фокусирана върху създаване на скулптурни произведения, които канят зрителя към телесно преживяване и емоционален резонанс. Чрез културно значими форми и материали тя се стреми да събуди колективна памет и да разсъждава върху нашите споделени бъдеща. Включва елементи като плитки, мъниста, форми на тела, каурови черупки, шишарки и билки, за да пренесе предачески символи в настоящето. Част от нейната практика е и самото плиткане на коса като акт на трансмутация на паметта, адаптиран в глина, jesmonite, стъкло и всяка друга медия, която го позволява. Тези произведения се превръщат в начин да възвърнем истории, чувства и знания, които може да са били изгубени или пренебрегнати, като им придаваме значение в настоящето и градим бъдещето.
Творбите на Маряни са били показвани в изложби в Лисабон, Португалия, където тя живее в момента и е кандидат за магистърска степен по стъкло и керамика в VICARTE – Факултета по науки и технологии на Universidade NOVA de Lisboa и Факултета по изящни изкуства на Университета в Лисабон.
Екатерина Андреева
Аз съм Екатерина – Магистър по плакат и комуникационен дизайн от Нов български университет, с бакалавърска степен по сценография от Националната художествена академия. Моето художествено изразяване намира най-естествената и автентична форма в рисунката и живописта, където комбинирам графичното с различни живописни подходи и експериментирам с материали. В същото време винаги съм била привлечена от триизмерните форми – керамика, обем, скулптура – като естествено продължение на двумерния образ.
В творческия ми процес срещата между външния и вътрешния свят е от съществено значение. Вдъхновявам се както от мащабни форми като пейзажи, така и от малки детайли – текстури, цветове, нюанси – които превеждам в личен визуален език. В акта на създаване външното – материалната форма – се среща с вътрешното – субективния отклик и творческия импулс. Това уникално взаимодействие ми носи най-голямо вдъхновение както в собствената ми работа, така и в тази на другите. За мен творчеството е процес на изследване и експериментиране, в който материалът разкрива своите възможности, а в диалог с него артистът открива нови начини за себеизразяване – дори нови аспекти на самия себе си. Взаимодействието между форма и абстракция води до визуален разказ, в който материалът „говори“ на зрителя отвъд първоначалната идея на артиста.
Работата ми в сценографията задълбочи разбирането ми за това взаимодействие между външното и вътрешното, материалното и абстрактното. Тя ме доближи до други художествени области – текст, театър и движение – където визуалният език съществува в постоянен диалог с изпълнението и разказа. Този опит ме научи да търся диалог между различни форми на изразяване.
Лидия Чеселски
Моята художествена практика се движи между занаят, дизайн и съвременно изкуство. Вкоренена във fascination към съдове и материали като глина, стъкло или дърво, създавам обекти и ритуално-подобни пространства, които разглеждат въпроси за преходността, принадлежността и трансформацията. Абстрахирайки ежедневни форми и процеси, моята работа отваря пространства както за колективна, така и за лична рефлексия.
*Проекта се реазлизира с финансовата подкрепа на Министерство на Културата в България, Дирекция – Визуални изкуства








































